Моята Борба

от

Адолф Хитлер

---

 

Втора Част

Националсоциалистическото движение

---

Глава I

Мироглед и партия

        На 25 февруари 1920 г. се състоя първото масово събрание, уредено от привържениците на младото движение. В големия салон на мюнхенската Придворна пивница 25 тезиса от програмата на новата партия бяха прочетени пред двехилядна аудитория и точка по точка одобрени при невиждан ентусиазъм на всички събрали се.

        С това партията получи първото ръководство за действие, получи програма, скъсала веднъж за винаги с всички предишни остарели представи, сложила кръст на всички предишни остарели и направо вредни цели. На сцената излизаше нова сила, обявила решителна борба на целия стар гнилак на страхливия буржоазен свят и на всички отсенки на пияните от победата марксически организации. Германия летеше към пропаст; нашето движение беше призвано да я спре в последния момент, за да не се сгромоляса.

        За мен беше извън всяко съмнение, че новото движение ще набере достатъчно сила и ще спечели битката само в случай, че още от първите дни на своето съществуване пробуди в сърцата на привържениците си горещото убеждение, че за нас работата се касае не за моден избирателен лозунг за ловене на гласове, а за нов, действително велик мироглед.

        Всъщност нека си спомним как се изработваха досега тъй наречените партийни програми, как ги прекрояваха, пребоядисваха ш т.н. Достатъчно е само да си спомним от какви мотиви се ръководеха всевъзможните "програмни комисии" на буржоазните партии, когато се залавяха за своето ръкоделие.

        Когато тези партии предприемаха нови промени в своите програми, те неизменно се ръководеха от един мотив: как да наберат повече гласове за предстоящите нови избори. Щом тези парламентски фокусници подушеха, че любимият народ пак е склонен да се разбунтува и не иска да тегли повече старата каруца, те веднага правеха опит да впрегнат конете. Тогава на сцената излизаха старите звездобройци и партийни астролози, преди всичко от средата на тъй наречените опитни, врели и кипели "стари" парламентаристи с "богат политически опит". На тях вече неведнъж им се бе случвало да наблюдават как търпението на масите се изчерпва и как вождовете винаги намират нов "и"ход"."Начаса на сцената излиза старото изпитано средство: образува се "комисия". След това започват да душат във всички посоки какво именно не се харесва на народа и какво новичко би искал той. С тази цел старателно претърсват всички печатни произведения на другите партии. След това комисията усърдно се опитва да разбере какви точно лозунги са особено популярни в дадения момент сред едни или други групировки, професии и т.н. Внезапно се оказва, че "демагогските лозунги" на опозицията не са чак толкова лоши и внезапно тези дотогава "вредни" лозунги се появяват в "преработената" програма за най-голямо изумление на истинските бащи на тези лозунги. И всичко това става като нещо, което се разбира от само себе си.

        Войникът на фронта обикновено си сменя ризата, когато тя гъмжи от въшки. Но горе-долу така постъпват и прословутите "програмни" комисии, когато ревизират старите програми и на бърза ръка ги прекрояват по нов тертип. На селянина обещават протекция на селското стопанство, на промишленика - защита на потребителските му интереси, на учителите обещават повишение на заплатите, на чиновниците - на пенсията, на вдовиците и сираците - пълно осигуряване. В същото време не се скъпят да обещаят подобряване на съобщенията, намаляване на митото, намаляване на данъците, ако не и пълното им премахване. Случва се някой път да забравят в бързината за едно или друго съсловие или за едно или друго изискване, популярно сред широките народни маси; тогава в последния момент на бърза ръка се мъчат да пришият към програмата още едно-две "необходими " искания, докато най-после господа опитните парламентаристи не стигнат до извода, че сега в програмата им е написано абсолютно всичко необходимо, всичко, което изисква за свое успокоение и за успокоение на жените и децата си средният еснаф. Сега може пак благополучно да тръгнат на нова плаване с надеждата, че "граждани избирателите" "е бъдат достатъчно глупави да повярват на "новата" програма и пак да клъвнат на въдицата на старите политикани.

        След като минат изборите и господа парламентаристите хич и не помислят вече да организират народни събрания цели пет години. Господа законодателите сега си радват, че са се отървали от омръзналото им разтакаване с плебеите и могат да се отдадат но по-приятни и по-възвишени занимания в самия парламент. Сега може да се разпусне и "програмната комисия". Сега започва борбата на парламентариста за насъщното парче хляб, сиреч за получаването на дневните, полагащи се на народния представител.

        Всяка сутрин господин народният представител се отправя към високата палата, понякога впрочем без да стига да заседателната зала, а ограничавайки се само да впише фамилията си в списъците на "присъствуващите", намиращи се в кулоарите. Изпълнен с готовност да служи на своя народ до последна капка кръв, господин депутатът самоотвержено вписва в посочения списък своето име и след това бърза да получи полагащото му се за този тежък труд заплащане.

        След около четири години или в особено критичните седмици, когато започва да изглежда, че парламентът всеки момент може да бъде разпуснат, тези господа ги обзема неукротима енергия. Както личинката на майския бръмбар в определен момент не може да не се превърне в самия бръмбар, така и тези парламентски гъсеници не могат да се свъртят на едно място. Сега те напускат сцената на кукления театър и всички като с крилца политат към различни краища на страната - пак при "възлюбения народ". Отново произнасят речи пред избирателите, надълго и нашироко им разправят за собствените си подвизи и за коравосърдечието и зложелателството на всички други депутати. Но вместо аплодисменти на тези господа понякога им се случва да изслушват доста груби забележки, а в някои случаи направо псувни. Ако народът излезе твърде "неблагодарен", господа депутатите знаят едно изпитано средство. Тогава им става ясно, че програмата трябва пак да се прекрои, поднови и изглади. С тази цел се създава нова комисия и подлата игра започва отначало. А тъй като се знае, че човешката глупост е безкрайна, няма защо да се учудваме, че тези господа въпреки всичко пак постигат целта си. Излъгано от пресата, заслепена от съблазните "новата" програма гласуващото добиче - както от "буржоазен", така и от "пролетарски" произход отново се връща при яслите на своите господари и пак дава гласа си на старите лъжци. Сега господа народните представители, избраниците на трудещите се маси, отново се връщат в първобитното състояние на парламентски гъсеници и пристъпват с нова енергия към изяждането на държавните резерви. Те лъщят от мас и спокойно нищо не правят цели четири години, докато пак удари часът и от кукличката се излюпи блестяща с всички цветове на дъгата пеперуда.

        Няма нищо по-тягостно от това да наблюдаваш системно повтарящото се заблуждаване на масите.Тези порядки в буржоазния лагер, разбира се, никак не съдействат за появяването на нови свежи сили, способни да доведат до край борбата с организираната сила на марксизма.Но самите тези господа и не мислят сериозно за такава борба. Колкото и да са ограничени, колкото и да са тъпи тези майстори парламентаристи, все пак и те не могат да повярват, че по пътя на западната демокрация може да бъде победено марксическото учение, за-което самата тази демокрация и всичко свързано с нея, е само средство за парализиране на противника, само оръдие в борбата за собствените цели на марксистите. Една част от марксистите много умело се преструва, че за тях демокрацията е светиня. Но ние все пак не сме толкова глупави, за да забравим, че в критичните моменти тези господа плюеха на всяко решение на болшинството, проведено по пътя на западната демокрация. Нима сме забравили онези дни, когато буржоазните парламентаристи от глупост се надяваха на това, че имат болшинство в парламента, а господа марксистите ги оставиха да се залисват с тази дрънкалка и заграбиха реалната власт, опирайки се на банди от улични погромаджии, дезертьори, на групички еврейски литератори и партийни функционери. Трябва да си абсолютна парламентска капа, за да повярваш, че носителите на тази световна чума, когато му дойде времето, поне за минута ще спрат пред сакраменталните формули на западния парламентаризъм.

        Марксизмът ще върви ръка за ръка с демокрацията до момента, в който без да подбира средства успее като връх на всичко да се сдобие с фактическа подкрепа на плановете си от страна на онези кръгове от националната интелигенция, които той всъщност иска да унищожи. Но ако марксистите още днес стигнат до убеждението, че в котела на нашата съвременна парламентарна демокрация по някакъв начин е изкристализирало болшинство, възнамеряващо да се възползва от законните си права на болшинство срещу марксизма, можете да бъдете сигурни, че на цялата тази комедия в парламента на часа ще бъде сложен край. Знаменосците на червения интернационал моментално биха престанали да апелират към демократичната съвест и незабавно биха пуснали запалителен призив към пролетарските маси против демокрацията. В същия този ден господа марксистите биха пренесли своята борба от плесенясалата атмосфера на парламентарните заседания във фабриките, заводите, на улицата. Цялото парламентарско великолепие би претърпяло крушение за един ден и това, което палавите апостоли не успяха да направят в парламента, биха го заграбили със сила подстрекаваните от тях пролетарски маси, както вече стана веднъж през есента на 1918 г. Тези разярени маси отново биха преподали на буржоазния свят добър урок за това какво безумие е да се утешават с илюзии, че със средствата на западната демокрация буржоазията може да се защити от завоюването на света от евреите.

        Трябва да сме прекалено доверчиви глупци, та имайки работа с такъв партньор да си връзваме ръцете с определени правила на играта, когато партньорът всеки момент е готов да плюе на каквито и да е правила, щом не му изнасят.

        Ние вече знаем, че за всички така наречени буржоазни партии цялата политическа борба е само средство за завоюване на парламентските кресла. Ние знаем, за тези цели посочените партии са готови да сменят програмните си принципи като ръкавици и че когато е необходимо, те изхвърлят зад борда цели части от програмата като излишен баласт. Разбира се, според делата са и резултатите. Тези партии не могат да имат никаква притегателна сила за широките маси, тъй като масата ще бъде с цялата си душа с онези, в които вижда насители на големите идеи, на които може да вярва безусловно и неограничено, в които вижда хора, фанатично борещи се докрай за своите идеи.

        Противникът е въоръжен от глава до пети, той има свой мироглед, ако ще да е хиляди пъти престъпен. Престъпникът щурмува съществуващия строй и е готов да върви докрай. За да победим такъв противник, ние трябва да имаме своя висок идеал, трябва с развяти знамена да вървим на настъпателен безпощаден бой, отхвърляйки веднъж за винаги тактиката на отслабената отбрана. Ако поради това на нашето движение се налага да изслушва от устата на така наречените буржоазни министри, като например от устата на баварските министри от центристката партия остроумния упрек, че работим за "преврат", то на тези политически тъпаци ние отговаряме: да, милостиви господа, ние се стараем да наваксаме това, което е загубено поради вашата престъпна глупост! Със своето парламентско търгашество вие спомогнахте нацията да бъде тласната в пропаст. Ние пък ще помогнем на народа да се измъкне от тази пропаст, ние ще направим за него стъпала, по които да се изкатери догоре и да влезе най-после в истинския храм на свободата. Именно затова ние изковахме нов мироглед, именно затова провеждаме тактика на настъпление.

        Поради всичко това ние в първия период от съществуването на нашето движение трябваше особено щателно да се погрижим целият свят да види в нас фаланга от истински бойци за нов мироглед, а не шаблонен парламентски клуб, преследващ обикновени парламентски интереси.

        Първата ни предпазна мярка беше издигането на такава програма, която само с величието на своята цел отблъскваше от нас всички плитки умове, всички слабички партийни политици на съвременността.

        Доколко правилно сме действали ние, които придадохме на нашата програма такъв грандиозен размах и такава рязка формулировка, най-добре показват фаталните грешки, направени от другите партии, довели в края на краищата Германия до катастрофа.

        Тежките уроци от тези години неизбежно трябваше да доведат до възникване на ново учение за държавата, а това учение на свой ред трябваше да стане съставна част от новия мироглед.Разбира се, и общата характеристика на човека като "религиозно настроен", вече съдържа частично принципните идеи. Това понятие включва в себе си например мисълта за съществуването на висше същество, мисълта, че душата е вечна и т.н. Ала всички тези отделни мисли, колкото и аксиоматични да са те за един или друг индивидиум, все пак в един или друг момент могат още да бъдат подложени на съмнение, и тогава ще се разклати цялата "религиозност" на даден човек. Неговата религиозност ще стане напълно солидна само тогава, когато той се проникне от неопровержима вяра, за което е необходима или определена степен на дълбочина на чувството, или определена дълбочина на познанието. Само неопровержимата вяра става активен фактор, прокарващ път на основните религиозни понятия.

        Ако пред нас беше само религията без ясни и точни очертания, то общата слабо формена "религиозност" именно поради слабата й оформеност би била не само безполезна за човека, но по всяка вероятност би го довела до всеобщо разпадане.

        Аналогично положение имаме с понятието "народнически настроен" човек /"фьолкиш"/. Отделни частични принципи се съдържат, разбира се, и в това общо понятие. И макар сами по себе си тези отделни принципи да са много важни, те още са така неясни, че могат да получат сериозно значение само тогава, когато бъдат възприети от политическа партия, която да им придаде определени очертания. Всеки знае, че свобода не можеш да получиш единствено с общ стремеж към нея, колкото и страстен да е този стремеж. Същото трябва да се каже за осъществяването на идеалите на нашия мироглед и произтичащите от тези идеали практически постулати. Тук също не може да помогне само чувството и само вътрешното желание на човека. Не! Само тогава, когато нашият стремеж към национална независимост приеме формата на бойна организация, имаща на свое разположение средства на военна сила - само тогава идеалният стремеж на народа ще се превърне в прекрасна действителност.

        Нито един мироглед, дори да е хиляда пъти правилен и полезен за човечеството, не придобива практическо значение в живота на народите, докато неговите принципи не станат практически знаме на бойно движение. А това движение на свой ред ще остане партия дотогава, докато дейността на тази партия не доведе до пълна победа на нейните идеи и догмите на партията не наложат окраската си върху целия обществен живот на новата държава.Но за да може един или друг мироглед действително да послужи за фундамент на новото обществено развитие, е необходимо преди всичко да има пълна яснота относно характера, целите и основните черти на този мироглед. Първо условие за успеха на едно движение, базирано върху определен мироглед, се състои в това то действително да успее да установи яснота и единство на идеите. От общите представи ние трябва да вървим към определена политическа програма. От общия мироглед ние трябва да смогнем да изведем определено политически вярване. При това, разбира се, ние ще трябва да отделим необходимото внимание не само на нашата крайна цел, но и на онези конкретни средства за борба, с чиято помощ искаме да доведем нашето дело до победа. Сумата от правилни абстрактни представи, издигнати от твореца на програмата, се нуждае и от съчетаване със самите практически мерки, издигнати от политика. Наша пътеводна звезда трябва да бъде вечният идеал на човечеството. Ала при това не трябва да забравяме и за човешките слабости, защото ако не ги вземем предвид, ние за съжаление можем от самото начало да обречем нашето движение на неуспех. В нашия свят още не е достатъчно да изследваш и да установиш вечните закони на истината. Към това трябва да прибавим и усилията на великите познавачи на народната психология. И само тогава ние ще излезем от областта на вечно истинното и идеалното и ще съумеем да постигнем за смъртните хора онова, което човешки е възможно в нашия практически свят.

        Нека сам по себе си един мироглед да бъде абсолютно правдив и идеален. Независимо от това той трябва да бъде преведен и на езика на практическата политика. И само тогава, когато ние придадем на движението строги очертания, единна воля за борба - само тогава може да се разчита на победа на общата идея, заложена в нашия мироглед. Да предчувстват или дори да осъзнават правотата на нашата идея могат вече, може ли, милиони и милиони хора. И независимо от това е необходимо отначало да излезе един човек и да изложи учението с неопровержима сила. Само тогава окончателно ще повярват в него и милионите. Само тогава пред тях ще има не безформена идея, а вечен непоколебим принцип. Само тогава ще бъде създадена желязната канара на единната и несъкрушима вяра, само тогава ще стане реалност единната воля на милионите, която ще срине всички прегради.

        Правото за такава работа е заложено в нейната обща необходимост. Правото на определено конкретно лице на такава работа е заложено в неговия практически успех.

Ако се опитаме от думата "фьолкиш" да изроним нейното действително вътрешно ядро, ще стигнем до следното:Разпространеният съвременен възглед за ролята на държавата се състои в това, че държавата няма нищо общо с расовите предпоставки. На държавата, наистина, се признава определена творческа и културна сила, но в нея преди всичко виждат продукт от определели стопански необходимости, в най-добрия случай -естествен резултат от стремежите на определен човешки конгломерат към разширяване на неговата политическа власт. Този възглед в своето политическо развитие води не само към отрицание на расовия фактор, но и до подценяване на ролята на личността. Тъй като отричането на ролята на различните раси за развитието на културата неизбежно води до това, че ние преставаме да разбираме и ролята на личността в тази област. Една голяма грешка води след себе си и друга. Ако ние престанем да виждаме различие между расите, това води по-нататък до игнориране на различията между отделните народи, а после логически и до игнориране на различията между отделните хора. Рожбата на евреина Карл Маркс, учението на марксизма, всъщност не е нищо друго, освен превръщане в определено политически символ-верую на тези отдавна вече съществуващи и широко разпространени превратни представи. Изумителният политически успех на марксическото учение би бил абсолютно невъзможен, ако в основата на марксизма не лежеше една отдавна разпространена у нас извратена идея. Тази отрова отдавна вече се носеше във въздуха. На разлагащото й влияние бяха подложени милиони. Липсваше само едно лице, което да оформи тази извратена идея. И ето, този един човек се намери. Тъкмо той беше Карл Маркс. Той пророчески отгатна каква разрушителна сила може да представлява тази отрова. С изкуството на черен магьосник той създаде концентрирано учение, насочено за възможно най-бързото унищожаване на независимостта на всички свободни нации на тази земя и цялото това отровно учение постави на служба на своята собствена раса.

        По такъв начин марксическото учение е само концентриран идеен екстракт от станалите днес всеобщи представи и убеждения. Вече само поради това цялата борба на нашия тъй наречен буржоазен свят срещу марксизма е просто смешна и безцелна по тази проста причина, че нашият буржоазен свят е изцяло проникнат от същите тези отрови. Мирогледът на нашата буржоазия се различава от мирогледа на марксистите само по степените и лицата. Самият буржоазен свят е подложен на марксизъм. Цялата разлика е там, че буржоазията вярва във възможността за господство на едни групировки хора /на буржоазията/, докато марксистите се стремят да дадат цялата власт в ръцете на друга групировка - на евреите.

        Като противовес на всичко това народническият "фьолкиш" мироглед признава главна роля на расата. Народничеството принципно вижда в държавата само средство към целта, а самата цел вижда в запазването на расовите основи на човечеството. По такъв начин народничеството в никакъв случай не вярва в равенството на расите. То знае, че расите са различни помежду си, че расите се делят на низши и висши и че нашата задача на земята е да помагаме за победата на най-добрата, най-силната раса, която трябва да подчини по-лошата и по-слабата раса. Народничеството по този начин принципно се базира върху аристократичната гледна точка за природата и вярва, че този закон се разпростира върху всичко в този свят, включително до всяко отделно живо същество. То признава на само различната ценност на расите, но и различната ценност на отделните хора. И тъкмо с това то има организиращо значение срещу дезорганизиращата роля на марксизма. То вярва в необходимостта от идеализиране на човечеството, тъй като в това идеализиране вижда предпоставка за цялото наше съществуване. Но то ще откаже право на съществуване на която и да било етична идея, стига тя да представлява някаква заплаха за расовия живот, носител на най-висока етика. Тъй като в понегрения свят на непълноценните всички човешки понятия за прекрасното и възвишеното, всички човешки представи за идеалното бъдеще биха били завинаги загубени.

        Цялата човешка култура и цивилизация на нашата земя е неразривно свързана със съществуването на ариеца. Ако арийците постепенно бяха измрели или бяха внезапно загинали, това означава, че цялото земно кълбо би било отново обречено на пълна липса на култура.

        Най-голямото престъпление на нашата земя в очите на народническия мироглед е дейността, насочена срещу човешката култура чрез унищожаването на носителя на тази култура. Който вдигне ръка срещу висшето въплъщение на божието подобие на тази земя, той се опълчва срещу всеблагия творец на всички чудеса на тази земя, и с това съдейства за нашето изгонване от рая.

        Това означава, че народническият мироглед /фьолкиш/, върви ръка за ръка с действителните повели на природата. Той помага за възстановяването на свободната игра на силите, която единствено е способна да съдейства за победата на най-добрата раса, която трябва да владее цялата земя.Всички ние предчувстваме, че в отдалеченото бъдеще пред човечеството ще възникнат проблеми, които ще бъдат по силите само на висшата раса. И само тази висша господстваща раса, опирайки се на средствата и възможностите на цялото земно кълбо, ще бъде призваната да разреши тези проблеми.

***

        От само себе си се разбира, че това най-общо изложение на принципите на народническия мироглед се поддава на хиляди различни тълкувания. И действително, сред нашите млади политически новообразувания вие мъчна ще намерите поне една групировка, която така или иначе да не си присвоява общите основи на този мироглед. Но тъкмо това показва, че докато става дума само за "общите основи" на този мироглед, никакво истинско единство още не се установява. Марксическият лагер действа строго организирано и го оглавява единно централизирано ръководство. И докато против този централизиран лагер ние излизаме разделени, на отделни малки отряди, за никакъв успех и дума не може да става. На толкова слабо оръжие никога няма да му е съдено да победи. Само в случай, че ние противопоставим на интернационалисткия мироглед, ръководен от марксизма, също толкова организирана сила, ръководена от нашите възгледи - само тогава при еднакво напрежение на енергията успехът в крайна сметка ще се наклони на страната на вечната истина.

        Но да се даде организационен израз на определени идеи е възможно само въз основа на абсолютно точната и ясна формулировка на тези идеи. Онази роля, която за вярата играят догматите на църквата - за новата политическа партия трябва да играят партийните принципи.

        Ето защо ние казваме, че народническият мироглед трябва да си изкове оръжие, което би му дало възможност да се бие за своето дело със също такъв успех, както прави това марксистката партийна организация в нейната борба за интернационализъм.Тъкмо с тази задача се нагърбва германската национал-социалистическа партия.Че победата на общите основи на народническия мироглед се осигурява само чрез създаване на напълно определена партийна организация, най-добре доказва един факт, който поне косвено се признава и от противниците на създаването на специална партийна организация. Последните не се уморяват да крещят, че народническия мироглед не трябва да бъде "наследствена бащиния" на едно лице, защото той "живее" в сърцата на милиони и милиони хора. Но пита се: ако това е така, ако на нашите идеи съчувстват милиони, то защо тези милиони не спомогнаха да попречат на враждебния за нас мироглед? Налага се да отговорим на този въпрос: само защото противникът не е разпръснат, а има организация, построена класически. Ако предимството на противника не се състоеше в това, нашият немски народ би трябвало отдавна вече да е спечелил гигантска победа, а той в действителност се намира на ръба на пропастта. Ако нещо позволи на интернационалисткия мироглед да победи, това е неговата строго организирана политическа партия, изградена по военно му. Ако нещо е носило досега поражение след поражение на противоположния мироглед, то е това, че досега ние нямахме единна и добре организирана партия. Да се бориш с успех и да победиш нашия мироглед може не тогава, когато той предостави на всеки възможност да тълкува нашите възгледи, както му скимне, а само тогава, когато възгледите ни получат строго очертано тълкуване и когато ние се създадем силна политическа организация.

        Ето защо своята собствена задача аз виждах в това, от цялото многообразие на идеи, съставляващи нашия мироглед, за избера главните и централни идеи и да им придам повече или по-малко завършена форма на догмати, около които единствено може де се обединяват големи маси от хора. С други думи: от цялата съкровищница от идеи на общонародническия мироглед германската национал-социалистическа работническа партия избира най-съществените, имайки предвид всички особености на епохата, всички практически нужди на деня, всички слаби и силни страни на онзи човешки материал, с който ще трябва да имаме работа, партията изработва определено символ-верую; и въз основа на тази програма ние изграждаме строго централизирана организация, която единствена може да осигури победа на нашия мироглед.

Моята Борба - Съдържание
 (HTML)

Моята Борба
(PDF)