ТАЛМУДИЧЕСКАТА ОСНОВА НА СИСТЕМАТА – ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ И ПЕДОФИЛИЯ

Случващата се пред очите ни дегенерация на обществения морал, настоятелните международни препоръки за развращаване на малолетни деца до четиригодишна възраст и легализирането на педофилията имат отчетливо формулирана религиозна основа.

Обща методология за идеологическа дегенерация на мнозинството

Това, че религиозните корени на концепцията за либерализма са в юдаизма, убедително доказва в доклада си публицистът Исраел Шамир [1]. И въпреки че често сме се позовавали на него, ще го повторим още веднъж.

И така, уважаемият Исраел Шамир показа, че либерализмът неправилно се смята за „антирелгиозно направление в мисленето” (още повече, че и самият либерализъм настойчиво избягва да се самоопределя като идеология). В анализа си Шамир използва изводите на германския мислител Карл Шмид, който след поражението на Германия през 1945 г., живейки в зоните както на съветската, така и на американската окупация, отбелязва, че американският неолиберализъм е войнстваща идеология, по-малко склонна към компромиси отколкото съветският комунизъм. Личният опит на Шмид показва, че американският неолиберализъм е по-опасна идеология от комунизма (който той изключително много не обича).

Разбирането за агресивната идеологичност на либерализма победи в научните кръгове едва в последните години – след дългата редица от войни във Виетнам, Ирак, Афганистан и повторението на еднотипните „цветни революции”. Либерализмът стана ярка и оформена идеология, изискваща повсеместно изпълнение на едни и същи директиви. Тези директиви отразяват интересите на тънката прослойка на наднационалната олигархия, която иска да лиши цялото общество от сплотеност, като ни лиши от възможността за съпротива. Затова чрез налагане на ограничени индивидуални права, те унищожават колективните права:

„човешки права” (и отричане правата на колектива);
„защита на малцинствата” (и отричане правата на мнозинствата);
„частна собственост на СМИ” (и изключителното право на капитала да формира общественото мнение);
„защита на жените и хомосексуалните отношения” (и ликвидиране на семейството);
„антирасизъм” (и отричане на правото на коренното население да избира);
„пропаганда на икономческа самостоятелност” (и отричане на социалната взаимопомощ);
„отделяне на църквата от държавата” (и свобода за антихристиянската пропаганда при забрана на християнската мисия в обществената сфера);
„изборна форма на управление” („демокрация”, ограничена от съгласието на народа и властите с доминиращ дискурс).

И. Шамир ни припомня още една важна мисъл на К. Шмид: „всяка идеология е всъщност скрита религиозна доктрина”. Най-важнните концепция на идеологиите са секуларизирани теологични концепции. Така при руския комунизъм секуларизирано се оказва православието, в което доминира православната идея за съборност.

Каква е религиозната подплънка на неолиберализма?

Исраел Шамир обръща внимание и на това, че неолиберализмът се опитва да изтрие вички следи от Божието присъствие, да унищожи всичко, което напомня за Христос. Целият арсенал от атрибути на либерализма го превръща в крипторелигия, секуларизирана форма на „неоюдаизъм”. Привържениците на либерализма възпроизвеждат възгледи, характерни за юдеите, често изявяващи се в ролята на проповедници на новата вяра, убедени в „сакралността на Израел”. Така подкрепата за Израел става задължителна точка в програмите на всички американски политици, а юдаизмът – единствената религия с която господстващият ракурс е забранил да се борим. Параноидалните страх и ненавист на юдеите към друговерците станаха схема за действията на Пентагона. Идеите на неоюдаизма са отразение в идеологиите на републиканците неоконсерватори и „неотроцкистите” от демократичната партия, проектирайки целия този страх и ненавист, но вече в световен мащаб.

Неоюдаизмът стана религията на Американската империя, където вече на практика християнството е унищожено напълно, но тържествува юдаизмът и неговите производни.

При това И. Шамир обръща внимание на това, че общото за юдаизма и антирелигиозния култ на глобалния неолиберализъм желание да се разруши семейството, обществената солидарност и традиции, се основава на патологичното двуличие на юдаизма. Подобно на двуликия Янус той изисква различни неща от юдеите и неюдеите, с което се отличава от християнството, исляма и будизма, които не предявяват никакви изисквания към тези, които не са им последователи, с изключение на едно – да станат техни последователи. Юдаизмът не изисква от гоите да станат юдеи. Нещо повече, той не одобрява това, въпреки че директно не го забранява.

Юдаизмът изисква от гоите да нямат религия, да не вярват в нищо, да не празнуват религиозните си празници, да не оказват помощ на събратята си. Всички описани идеи на неолиберализма се вписват в следната концепция.

„Правата на идивида против правата на колектива” („гоите нямат колективни права”);
„Правото на колективна, групова игра принадлежи единствено на (нео) юдеите, а останалите трябва да играят индивидуално” („правата на човека са за вас, правата на колектива – за нас”); „интернационалът на трудещите се е унищожен, но интернационалът на богатите става все по-сплотен”;
„Защита на малцинствата, отричане правата на мнозинствата”(което „е естествено за религията на едно малцинство”);
„Частна собственост на СМИ” (като изключително право на капитала да формира общественото мнение);
„Защита на жените и хомосексуалните отношения” – подразбира се ликвидиране на семейството („гоите не могат да имат пълноценни семейства”; ликвидирането на семейството увеличава полезната работа на работника);
„Антирасизъм” (като отричане правото на избор на коренното население – това, което е естествено за юдея, който не е коренно население в нито една страна, затова либерализмът позволява внасянето на евтина работна ръка и помага на чуждестранните корпорации да действат на чужда територия);
„Свобода за антихристиянската пропаганда” (при липса на борба с юдаизма – в САЩ на обществени места е забранено да се поставят християнски символи, но светилниците за ханука са позволени; в много държави критиката на юдаизма е подсъдна);
„Демокрация”: ако не си съгласен с посочените по-горе принципи, гласът ти не се брои, ако си съгласен, то няма никакво значение за кого ще гласуваш (примери – изборите в Палестина, Белорусия, Сърбия).

Така либерализмът се явява форма на „юдаизъм за неевреите”, а обществото, в която се внедрява тази квазирелигия, се подлага на дегенеративно израждане [2].

Хомосексуална дегенерация

Юдаизмът е авангардът в подкрепата за сексуалните девиации, понеже отхвърля моралното осъждане на хомосексуализма.

Така привържениците на „реформисткия юдаизъм”, които представляват повече от 30 % от религиозните евреи в САЩ, на практика поголовно одобряват содомията. Още през 1996 г. те правят заявление, в което се казва следното: „Ние смятаме, че хомосексуализмът не е нещо мръсно, че той не е психическо заболяване или социална девиация и не е извращаване на естествения ред. Хомосексуализмът не е избор или предпочитание, не е нещо, което вие решавате да правите, или да се въздържите от него. Той е толкова естествен, колкото и хетеросексуалността. Затова няма никакви религиозни или морални причини хората да бъдат разделяни според сексуалната им ориентация”. Равин Ерик Йофе, президент на Съюза на раформаторския юдаизъм в САЩ тогава заявява: „За първи път в историята главната организация на равините потвърди правото на еднополовите отношения в световен мащаб” [3].

През 2006 г. „консервативните равини”, ръководещи 33% от религиозните евреи вече решиха да ръкополагат содомити за равини и да поощряват хомосексуализма сред еврейските мъже и жени [4].

Така 72 % от РЕЛИГИОЗНИТЕ евреи подкрепиха содомията. Какво тогава да се каже за „секуларизираните” им съплеменници?

Същевременно през декември миналата година в Държавната дума отново се появи проект за федерален закон номер 284965-3 с красивото название „За държавното гарантиране на равни права и свободи на мъжете и жените и равни възможности за тяхната релизация”, който отменя биологичния пол и въвежда в живота ни понятието „джендър” (социален пол), като преориентира цялата ни политика върху приоритета на правата на извратените.

Обаче протичащата пред очите ни дегенерация на обществения морал съвсем не е случайна.

Религиозно оправдание на педофилията

Ако се задълбочим в подробностите и се върнем към първата част на темата за развращаването на малолетни деца и легализирането на педофилията от либералите (например Норвегия), ще видим, че тази „концепция” е напълно оправдана от гледна точка на юдаизма.

А. Секс с момичета до и след тригодишна възраст

„Когато възрастен мъж има полови сношения с малко момиче, това не е нищо сериозно, понеже, ако момичето е по-малко от три години, това е все едно някой си е бръкнал с пръст в окото и бликват сълзи … но зрението се възстановява, така и невинността се възстановява при малкто момиче, ако е по-малко от три години” (Kethuboth 11b; Талмуд, 617); „Сексуалните сношения с момиче са разрешени, ако то е навършило три години” (Niddah 44b); „Гойските момичета на тригодишна възраст могат да се насилват” (Aboda Sarah 37a).

При това талмудът едновременно с това е предвидил „резервен изход” за съвестта на самите евреи … чрез убийството на съблазненото дете: „ако евреин е имал сношение с нееврейка, независимо дали е на три години и един ден, дали е омъжена или не, и дори той да е непълнолетен на възраст 9 години и един ден, в случай че той е имал доброволно сношение с нея, трябва да я убие, както се убива животното (участващо във скотоложство), защото чрез нея евреинът се е оказал в затруднено положение” (Рамбам, Мишне-Тора, Халахот Исур Биа, перек Йуд-Бет, 1495, хетт; Maimonides, op. cit., «Prohibitions on Sexual Intercourse» 12; 10; Talmudic Encyclopedia, «Goy») [5].

Освен това талмудът не осъжда и секса с малки момчета

Б. Секс с малки момчета до и след деветгодишна възраст

„Our Rabbis taught: In the case of a male child, a young one is not regarded as on a par with an old one; but a young beast is treated as an old one. What is meant by this? Rab said: Pederasty with a child below nine years of age is not deemed as pederasty with a child above that. Samuel said: Pederasty with a child below three years is not treated as with a child above that. What is the basis of their dispute? — Rab maintains that only he who is able to engage in sexual intercourse, may, as the passive subject of pederasty throw guilt [upon the active offender]; whilst he who is unable to engage in sexual intercourse cannot be a passive subject of pederasty [in that respect]. But Samuel maintains: Scripture writes, [And thou shalt not lie with mankind] as with the lyings of a woman” (Вавилонский талмуд, Sanhedrin 54b).

Превод: „Нашите равини ни учеха: В случай (на секс) с момчета, има разлика между по-малките и по-големите … Какво се разбира под това? Равинът каза: Педерастията с дете, по-малко от 9 години не е същото като педерастията с по-голямо дете. Самуел каза: Сексът с дете, по-малко от три години, не се смята за педерастия, както е сексът с по-голямо дете. Каква е основата на спора им? – Равинът уверява, че само този, който е способен да влезе в полово сношение (да изпълнява ролята на мъж), може да предяви обвинение за това, че е бил изнасилен (от активният престъпник); същевременно, който не може (да изпълнява функциите на мъж в секса), той не може да обвини за пасивната си роля (активния педераст). Самуел настоява: Писанието казва (не лягай с мъж) така сякаш си с жена”.

Равините също така са съгласни с това, че и жената може да има отношения с малко момче и това не се смята за полов акт: „A small boy who has intercourse with a grown-up woman makes her [as though she were] injured by a piece of wood” (Вавилонски талмуд, Kethuboth 11b) (превод: „малко момче, което влиза във връзка с възрастна жена все едно я е ранило с парче дърво”).

В бележка под линия към този пасаж се казава: „Although the intercourse of a small boy is not regarded a sexual act, nevertheless the woman is injured by it as by a piece of wood” (превод: „Независимо от това, че актът с малко момче не се смята за сексуален акт, смята се, че жената е ранена от него като с парче дърво” – т.е. тя не е съгрешила, но вече не може да се омъжи за равин).

Талмудът обсъжда педерастията на подобни жени като нещо, което определя необходимостта тя да бъде дисквалифицирана по отношение възможността да се омъжи за равин. Обаче по този начин за всички „правоверни” широко се отварят вратите към практикуване на секс с момчета на възраст по-малки от девет години, като ги освобождава от съзнанието за вина. По този начин Талмудът обезсмисля „законите на Мойсей” за еднополовите отношения, като учи, че полово несъзрелите момчета „не са човеци”.

Нима това не е зелена светлина за извратените? И именно затова от гледна точка на либерала като носител на морала на секуларизирания юдаизъм няма „нищо осъдително” в педерстията/педофилията!

Получава се така, че в продължение на стотици години половите извращения са имали религиозна индулгенция, тъй като малките момчета не са могли да обвинят насилилия ги възрастен евреин. Става дума за сваляне на вината от педофилите. Това сега се опитват да направят групите за подкрепа от съответната етнико-религиозна група чрез законодателството на „всички цивилизовани страни”.

А сега, след като събрахме тази информация, нека си спомним, че през декември миналата година постоянният представител на Русия в Съвета на Европа подписа в Страсбург международна Конвенция с красивото название „за защита правата на детето от сексуална експлоатация и сексуален тормоз”. Както винаги зад красивата опаковка се крие зловонно съдържание, тъй като сред всичко останало при нас допълзяха и „Стандартите за сексуално възпитание”, разработени от Европейското бюро ВОЗ и Федералния център за просвета в сферата на здравеопазването, за лицата, определящи политиката, ръководителите и специалистите в областта на образованието и здравеопазването.

Тези стандарти, които вече са преведени на руски, трябва да бъдат приети и у нас. Да изброим с какво се ангажираме с този международен договор (списъкът не е пълен):

„На възраст от 0-4 години е необходимо да се предостави информация за

различните видове любов;
усещането за радост и удоволствое от докосването на собственото тяло, мастурбация в ранна възраст;
наслаждението от физическата близост ” (стр. 46)

„На възраст от 4-6 години трябва да се продължи да се дава информация за:

усещането за радост и удоволствие от докосването на собственто тяло, мастурбация в ранна възраст;
значението и изразяването на сексуалността;
сексуалните усещания;
дружбата и любовта с представители на същия пол;
различните концепции за семейство” (стр. 48-50)

Освен това, има забележителен параграф, който се нарича „1.3. Защо сексуалното образование трябва да започне на възраст преди четиригодишна възраст?”

И нека съпоставим тези настоятелни препоръки за разложение на малките деца до четиригодишна възраст и по-големите с педофилските разсъждения на творците на талмуда.

Т.е. в руската Конституция от 1993 г. беше въведена забрана на всякаква (преди всичко на руска, национално-ориентирана) идеология. А сега с „международни договори”, които съгласно с тази елцинска конституция са „над националните закони”, ни насаждат идеологията на талмудизма чрез дегенеративна казуистика.

БЕЛЕЖКИ:

[1] И. Шамир «Религиозные корни либерализма», доклад на конференции «Религия в современной системе международных отношений: либерализм и традиционное сознание», факультет международных отношений, СПбГУ, 24 ноября 2006

[2] статья «Дегенерация«, Энциклопедический словарь Ф. А. Брокгауза и И. А. Ефрона, С. -Пб.: Брокгауз-Ефрон. 1890–1907

[3] Central Conference of American Rabbis (CCAR) Responsum, 1996, plus comment by Rabbi Eric Yoffie, quoted by Religious Action Center of Reformed Judaism (цит по Ted Pike, «Judaism & Homosexuality: A Marriage Made In Hell», 22.09.06)

[4] Jennifer Siegel, «Key Rabbis Say Conservative Judaism Will Lift Gay Ban», Forward, Aug 25, 2006 (цит. по Ted Pike, Ibid.)

[5] цит. по Исраэль Шахак, «Еврейская история, еврейская религия: тяжесть трех тысяч лет»

Източник: zazubr.org

Превод (със съкращения): Д. Атанасова/Българска легия за информационна защита