Ушите на Мидас | Израел Шамир - Радио Ислям / Radio Islam

Ушите на Мидас

http://free.freespeech.org/americanstateterrorism/zionazis/DarkSecret.html

Тъмната тайна на еврейската власт изплува на повърхността!

      “Няма значими медии в Съединените щати, които да не се притежават или да не се контролират от евреи.”

Израел Шамир,

руски и израелски журналист и писател

от Яфа, Палестина

       “Всеки път, когато направим нещо, ти (Шимон Перес) ми казваш, че Америка щяла да направи това или онова… Искам да ти обърна внимание върху нещо много съществено: да не те тревожи каквато и да било мисъл за евентуален натиск от страна на Америка върху Израел.

      Ние, евреите, контролираме Америка и американците го знаят.”

Ариел Шарон,

Министър-председател на Израел, психопат със склонност към убийства

Кнесета (израелския парламент),

Тел Авив, 3-ти октомври 2001 год.

“Every time we do something, you [Shimon Peres] tell me America will do this and will do that... I want to tell you something very clear: Don’t worry about American pressure on Israel. We, the Jewish people, control America, and the Americans know it.”

— Ariel Sharon

Israeli Prime Minister, homicidal psychopath

Knesset, Tel Aviv, October 3, 2001

http://www.israelshamir.net/english/midasears.html

Ушите на Мидас

от Израел Шамир

March 14, 2003

http://www.rense.com/general35/poawer.htm

         Нов призрак броди из Съединените щати. Той хвърля сянката си из добре защитените работни зали на вестници и банки, разтърсва основите на кулите й. Това е призракът на гласността: тъмната тайна на еврейската власт е изтеглена на повърхността. Съвсем наскоро приказките за нея бяха считани от някои за смехотворни, от други като рисковани, опасни, заплаха за всяка кариера. Съвсем наскоро Джо Пъблик, прехвърляйки телевизионен разговор от знаменитост с израелски паспорт на  член на еврейски мозъчен тръст в САЩ, направи следното изказване: “Сигурно е обикновено съвпадение, че толкова много значими и главно неизбирани хора в страната ни принадлежат към тази малобройна малцинствена група. Сигурно е само съвпадение, че те принадлежат към различни партии, но разсъжденията и изводите им съвпадат напълно. Сигурно е само съвпадение, че 99 % от помощта на САЩ за чужбина отива при братовчедите им в процъфтяващ Тел Авив. Сигурно е само съвпадение, че те управляват вестниците ни, телевизиите ни, кинематографията ни, университетите ни. И на фона на всичко това от нас се иска да не забелязваме слона във всекидневната си…”

  Едгар Стийл направи забележително смел коментар на уебстраницата Rense.com: “Мълчанието в САЩ във връзка с евреите е направо оглушително, нали? Стара пословица ни съветва, когато отидем в чужда страна да уточним кой, фактически, управлява нещата там – достатъчно е да се определи за кого се шушука.” Ако следваме това правило, то евреите държат юздите на властта изцяло. Когато подхвърлих за “еврейските господари на медиите” по време на конференция на ЮНЕСКО през лятото на 2001 год., слушателите ми се смръзнаха.

Все още предстоящата война срещу Ирак промени нещата. Оповестена беше датата на ултиматума на САЩ: 17 март, еврейския празник “пюрим” (Purim). Същият празник през 1991 год. стана свидетел на унищожението на Иракската армия и на смъртта на 200,000 иракчани. Прекалено много съвпадения за една уж чисто американска война. Американците надникнаха в бездънната пропаст на Третата световна война и се събудиха от вцепенението, в което бяха потънали в продължение на цяло едно поколение.  Така че първата жертва на Иракската война от 1991 година не беше истината, а най-строгата забрана на Запад. Член на Конгреса на САЩ от Демократичната партия Джеймс Морън  – при това с характеристика на добър послушник – се осмели да заяви пред избирателите си : “Без силния натиск на еврейската общност в полза на войната срещу Ирак, ние нямаше да правим това.”

Той беше незабавно ударен от еврейски надзирател: “Поразяващо е да се чуват подобни обвинения от конгресмен Морън” – обяви Айра Н. Формън, Изпълнителен Директор на Националния еврейски демократичен съвет. – “Първо, известен брой от настоящите водачи на антивоенното движение са евреи, а освен това, сред групите активно и яростно поддържащи една война в Ирак определено няма  еврейски организации.” Форман си каза тежката дума и медиите оповестиха и разшириха мнението му, Морън послушно си посипа главата с пепел, добре напляскан публично. Но той е само един от многото.

Тайната изпълзя на повърхността и също като тайната на цар Мидас и дългите му уши сега се разказва надлъж и нашир независимо от бесните усилия на организираната еврейска общност да хлопне капака върху врящия котел.

Катлийн и Бил Кристисън, [i] mhtml:mid://00000173/ двама бивши експерти на ЦРУ, насочиха вниманието върху връзката между десните евреи в САЩ с правителството на Буш.

-         Едуард Сед, най-известният и почитан мислител в САЩ от палестински произход, заяви ясно и точно: “Една много богата и мощна република беше похитена от малка клика, изградена от неизбирани и, следователно, нереагиращи на обществен натиск членове.” [ii] <mhtml:mid://00000173/>

-         Той беше последван от Хърман, Нюман и Блантфорт, чиито кураж е достоен за възхищение. Тези граждани на САЩ от еврейски произход се обявиха против неизбраната, антидемократична еврейска власт – както биха се противопоставила на всяка друга фрапиращо непропорционална власт на което и да било друго етническо малцинство. Тъй като те не се страхуваха от прикачване на етикета “антисемитизъм”, то тяхната позиция беше от капитално значение за преобръщане на нещата и за спасяване на сплашеното мнозинство от тероризиране.


Едуард Хърман, съавтор с Ноам Чомски на книгата “Да изработиш съгласие”, писа за: “мощното про-израелско лоби в САЩ, което работи за интересите на Израел, настоявайки за материална помощ и защита на Израел, а понастоящем натиска за война срещу Ирак, която също ще обслужи израелските интереси в района. Това лоби не само контролира медийните дебати и превръща Конгреса в “територия, окупирана от Израел”, но е взело мерки многобройни официални лица с “двойствена лоялност” да заемат в правителството на Буш стратегически позиции, свързани с мощно влияние при вземане на важни политически решения.”

          Джефри Бланкфорт, калифорниецът, който победи в съда еврейската организация Американска лига за клевети (ADL) и принуди Фоксмън да плати куп долари за шпионаж срещу активисти, предприе важна следваща стъпка и отхвърли вижданията на по-старите радикали Ноам Чомски, Ноел Беинин и Стефан Зюнс, които омаловажаваха критичното значение на еврейската мощ. Джеф Бланкфорт обърна внимание на корените на бурното издигане на Ръпчър Евангеликалс (Rupture Evangelicals) в САЩ.  Тази секта с неясен произход едва ли някога би могла да напусне леговището си в далечната провинция без активната намеса на еврейските медийни господари. Джеф забелязва, че когато Блак Ентъртейнмънт Телевижън беше погълната от Виаком - чийто собственик Съмнар Редстоун (тоест, Мъри Ротщайн) напоследък беше представен от “Ню Йорк Таймс” като най-големия медиен собственик в света – то той изхвърля новинарските програми на БЕТ и започва предаване на евангелистки комерсиални информации за Израел.

           Списъкът на Бланкфорт “Евреите в медиите” [iii]<mhtml:mid://00000173/> дава възможност да се разбере тайната на еврейския чар. Той може да се сравни  с подобния на него обширен списък на проф. Кевин МакДоналд от Държавния калифорнийски институт. Иракската война – и връзката й с Палестина – се превърна в лакмусов тест за еврейската мощ. Организираното еврейство натискаше за война и същевременно отричаше агресивната си активност в това отношение. Например, общината на Ню Йорк отхвърли резолюция против войната – само 12 души от общо 51 общинари бяха за нея. Това не е странно за силно поеврейчения Ню Йорк. Член на Демократическата партия,  Робърт Джаксън, нарече нещата с истинските имена: “Град Ню Йорк е домът далеко от дома за голяма част от евреите; а много членове на еврейската общност смятат, че (войната срещу Ирак) е в изключително голям интерес на държавата Израел.” Според Джаксън няколко от колегите му в общината са били сплашени и принудени да мълчат от произраелската тълпа: “Хората отказват да говорят за това.”

          Джаксън, разбира се, беше прав, но еврейски вестник (за учудване или не съвсем, всички вестници в района на Ню Йорк са еврейски) го обвини в… расизъм: “(Той твърди, че) евреите не само управляват Ню Йорк, но и че сплашват противниците си и ги принуждават да мълчат. Джаксън спокойно можеше да назове Ню Йорк Hymietown.”

          Реакцията е забележителна с типичната си еврейска логика. Първо, логичният довод на опонента се изопачава и изкривява, след това последният се облива с помия от укори и хули, а в последния етап се унищожава напълно. Това е една от тайните на еврейската мощ: евреите се включват в даден диалог с бурна страст, обезумели от ярост, напълно чужда на стила на Сократ. Докато нормалните хора се задоволяват с цитиране на опонента и логично преборване с аргументите му, лудите (“berserk” се използва за обозначение на индивид, временно загубил разсъдъка си) се впускат в груба, безмилостна атака срещу осмелилия се да спори с тях.

            Дейвид Мамет, драматург и гражданин на САЩ от еврейски произход, предлага добър пример за тази ярост, отбелязвайки: “Старото Волво, колата на съседите ми беше свободолюбива по същество. Тя беше украсявана – както е редно за типа й – с всякакъв вид правилни призиви: “Спасете Джеймс Бей, “Уважавайте различието” и други такива. Но най-набиващата се в очи лепенка беше: “Израел вън от заселенията!”… лозунг, чийто най-точен превод, всъщност, е “Всички евреи с клюнести носове да умрат!”

             Питам се защо Мамет спира дотук – със същата точност можеше да преведе този лозунг още и по следните няколко начина: “Измъчвайте бебета!”, “Отречете Съединените щати!” и “Изгорете ябълковия сладкиш!”. На кого му пука за формата на еврейския нос? Мел Брукс отдавна е забелязал, че еврейките са с най-привлекателните носове, оформени от най-добрите пластични хирурзи…

             А истината е, че “свободолюбивите по същество” хора се тревожат от еврейската расистка политика в окупирана Палестина. Но ако Мамет беше почтен, то той нямаше да бъде Мамет.

             Бил Келер от “Ню Йорк Таймс” пък обяснява Закона за бунтовете (Riot Act) на гражданите на САЩ. От една страна той охотно признава, че “по-голяма част от големите еврейски организации и много техни привърженици са за война”, но от друга  изтъква следното: “Идеята, че интересите на Израел са движещата сила зад най-забележителните размествания на пластове във външната политика на Съединените щати, е опростенческа и обидна.” Келер, разбира се, е със сигурност добре платен за демонстрираните си убеждения от еврейския медиен господар – при това един от най-гадните – Артур Зулцбергер Младши, собственика на “Ню Йорк Таймс”, “Бостън Глоуб”, както и на купища други вестници и списания. Този факт подкопава възможната достоверност на твърденията на Келер. Нека нещо подобно да бъде отпечатано в някой нееврейски вестник! Но, уви, в Съединените щати няма значими медийни източници, които да не се притежават или контролират от евреи…

           Това съвпадение ли е? Не бъдете толкова сигурни.

           Преди няколко дни в Еврейският университет в Йерусалим се състоя важна еврейска конференция на тема “Антисемитизъм”  под многозначителната егида на Сасон Сентър. Изложението на френския еврейски историк Симча Епщайн беше концентрирано върху предвоенна Франция, но фактически може да бъде незабавно отнесено към Съединените щати сега. Ето какво каза Епщайн:

           “Предвоенните антисемити твърдяха, че френските евреи са се организирали в обединение с цел тайно подкупване и покваряване на пресата. И как отговориха евреите тогава? “Разбира се, не! Не, това е лъжа, разбира се, не! Ние не се занимаваме с конспирации!” А какво твърдяха историците и еврейската историография по-късно? “Разбира се, не! Това са антисемитски инсинуации!” Но сега знаем от еврейски източници, че преди Втората световна война френските евреи тайно са финансирали пресата”

        От края на 19 век съществува добре подплатена материално тайна еврейска организация, която се занимава с купуване и подкупване на вестници. Понякога тя поглъща съществуващи вестници, които внезапно застават на страната на Драйфус, например, тъй като са седнали на еврейската маса – тоест, получават еврейски субсидии. Същевременно евреи създават нови вестници. Два много значими вестника от този период - Les Droits de l'Homme (“Правата на човека”) и L'Humanitй, френския социалистически, а по-късно комунистически вестник – бяха финансирани от евреи. Твърдя това на базата на авторитета на еврейски източници – разбира се.

        И това ни изправя пред драматичната дилема на историографията. Да кажеш това, да застанеш зад казаното от мен, е нещо ужасно и неприемливо, защото то означава признание, че евреите са организирали заговор (конспирация) и тайно са купували медиите или част от тях. Всъщност, точно това са твърдели т.н. “антисемити” тогава - и продължават да го твърдят и днес. А сега ние знаем от еврейски източници, че обвиненията им са отговаряли на истината, че действително е имало прикрита еврейска дейност за изкупуване на пресата.

       Някои хора възприемат всяко едно предположение, че евреите са способни да действат организирано задкулисно като налудничава теория, подкрепяща идеята за действащи заговори (конспирации). Съветвам ги да прочетат и препрочетат доклада на един еврейски историк, прочетен на еврейска конференция. Ако сега е доказано извън всякакво съмнение, че френските евреи тайно са купували и покварявали френските медии в продължение на много години, за да изкривят националния диалог и евентуално да тласнат неподготвена Франция в ужаса на ненужната Втора световна война, то нима е толкова невъзможно да се приеме, че евреите на САЩ са купили тайно националните медии и сега тласкат Съединените щати в ужаса на ненужната Трета световна война?

        Всъщност, няма нужда от засекретяване и криене. Един от главните ционистки идеолози, Зеев Хефец (бившият говорител на премиера Бегин), написа в един ежедневник на Съединените щати: “Обезоръжаването на Ирак е само началото за района на Близкия изток”, тъй като “арабската и иранска (внимание!) култури” са “нелогични (налудничави)” и само война може да “подобри колективното мисловно здраве на арабските общества.” [v] <mhtml:mid://00000173/>

          Разбира се, това масирано “обезоръжаване” ще бъде проведено от войниците на Съединените щати, въпреки че командите ще се подават от еврейските ястреби, гнездящи в Пентагона. Колкото до причините за войната, то те бяха красноречиво изброени от Йехуда Бауер, директора на Мемориалния институт за холокоста в Йерусалим:

          “Евреите не са нито нация, нито религия. Те са цивилизация и имат своята цивилизационна мисия. Те не могат да толерират конкуриращата ги ислямска цивилизация, както не могат да толерират християнството или комунизма. Ето защо войната с исляма е неизбежна.

           Но войната може да се избегне. Даже днес, минути преди последния гонг, войната все още може да се избегне. И ако пожарът не може да се избегне, то нека еврейските съветници на президента Буш бъдат изгорени/изритани.* Нека еврейският празник Purim стане свидетел на излизането (Exodus) на “Кабала на Уолфовиц” от Пентагона. Като изключим клиничната възможност за зомбирането му, Джордж Буш би трябвало да разбере, че е бил подведен от това мощно, неизбрано малцинство. Те не могат да предоставят обещаното. Освен това дните им на върха на републиката са преброени. Те надцениха възможностите си, упражниха прекалено голям натиск и ще се пръснат като жабата на Лафонтен. Буш все още може да завърти кормилото на 180 градуса и да спаси себе си и страната си.



             В известен смисъл Съединените щати днес напомнят Русия през 1986 година, началото на гласността. Когато на съветските граждани беше разрешено да научат кой ги е управлявал и как, дните на съветския режим бяха преброени: гласността проправи пътя към перестройката. Сега, за пръв път от поколение, на гражданите на Съединените щати беше разрешено да видят кои са във властта – онази отровна комбинация от десните демократи на Либерман, републиканските нео-либерали, нео-консерваторите и платените манипулатори. Войната срещу Ирак ги изтласка на повърхността под ярката светлина на прожекторите. Сега е времето за преборване с мъртвата им хватка.

      Това не може да се отложи, тъй като разногласното президентстване на Буш се възприема като периода на “Бялото” протестанско англо-саксонско управление, независимо от преобладаващия брой еврейски съветници. Всички налични претенденти за следващите избори – Либерман, Кели и дори Кучинич – изтъкват открито еврейските си връзки и декларират пълна вярност на еврейството и на държавата Израел. Предвид настоящото политическо положение в САЩ няма истинска алтернатива на откритото еврейско издигане във властта.  Ако Буш се провали, медиите ще представят провала му като негов личен провал. Ако спечели, успехът му ще се приеме като успех на еврейските му съветници.

     Ето защо патриотичните сили на Съединените щати не трябва да чакат до следващите избори или да края на войната. Те трябва да действат сега и да я направят невъзможна. Те наистина са изправени пред мощен враг, но той не е в Ирак.  Има нужда от нова революция в Щатите, равностойна на Новата ера (New Deal) и премахването на робството, придружена с разрушаване на монопола над националния диалог – нека се започне с монопола над медиите и университетите. В началото на 20-тия век Съединените щати разрушиха монопола на Стандарт Ойл, създадоха нови закони против монополите и унищожиха заплахата за демокрацията.

        Това постижение може да бъде повторено сега.

Израел Шамир, http://www.israelshamir.net/, е известен и уважаван руски израелски писател и журналист. Той е писал и пише за “Хаарец”, БиБиСи, Правда; превел е Agnon, Джойс и Омир на руски.

          Живее в Яфа и заедно с Едуард Сед, журналист и писател, гражданин на САЩ от палестински произход, поддържа идеята “Един човек – един глас – една държава” като решение на войната в Палестина.

           Неговите есета, статии и книги са написани главно на английски, но част от тях са преведени на арабски, френски, унгарски, италиански, норвежки, полски, турски, руски, испански и български.

Бележки към статията:

[i] <mhtml:mid://00000173/> Kathleen and Bill Christison, “Роза с друго име: членове на правителството на Буш с двойствена лоялност” (`A Rose By Another Name: The Bush Administration's Dual Loyalties’), Counterpunch, Dec. 13, 2002).

[ii] <mhtml:mid://00000173/> <http://weekly.ahram.org.eg/2003/628/op2.htm>

[iii] <mhtml:mid://00000173/> Списъкът на Джефри Бланкрофт:



          “Съмнар Редстоун (Sumner Redstone) или Мъри Ротщайн (Murray Rothstein) притежава дял на стойност 8 милиарда от Виаком, което му осигурява контрол над CBS, Viacom, MTV в целия свят (президент Брайън Грейдън - Brian Graden), а напоследък той купи и Блак Ентъртейнмънт ТV и веднага изряза обществените й програми. Президентът на CBS е Лесли Мунвис (Leslie Moonves), племенник на Бен Гурион.



          Майкъл Айзнер (Michael Eisner) е главният собственик на Дисни-Капитол Сити, която притежава АВС. Дейвид Уестън (David Westin) е президентът на АВС Нюз. Въпреки че предаването загуби зрители, струва си да се отбележи, че водещият на късното предаване Найтлайн, Тед Копел (Ted Koppel), е страстен привърженик на Израел. Лойд Браун (Lloyd Braun) оглавява АВС Ентъртейнмънт. Тук е и вечната Барбара Уолтърс (Barbara Walters).

          Нейл Шапиро (Neil Shapiro) е президент на NBC News. Джефри Цюкер (Jeffrey Zucker) оглавява NBC Ехшъртейнмънт, а Джак Майерс (Jack Myers) заема важна позиция там.

          Въпреки че Рупърт Мърдок (Rupert Murdoch) от Fox  не е евреин, Мел Карамазин, президентът на корпорация е такъв, както и Петер Чернин (Peter Chernin), вторият командващ новинарската корпорация на Мърдок. Санди Гръшоу (Sandy Grushow) е председател на Фокс Ентъртейнмънт, а Гейл Берман (Gail Berman) е президент. Мърдок получава безброй награди от различни еврейски благотворителни организации.

          Джейми Келер (Jamie Kellner) е председател и е високопоставен служител в Търнър Броудкастинг.

          Уолтър Исааксън (Walter Issacson) е директор на новинарските предавания на CNN, където работят още Волф Блитцер (Wolf Blitzer), водещ на предаването “Късно издание” (Late Edition), Лари Кинг (Larry King), водещ на “Лари Кинг на живо” (Larry King Live),  Паула Цан (Paula Zahn) и Андреа Копел (Andrea Koppel), дъщерята на Тед.

          Джордан Левин (Jordan Levin) е председател на Warner Bros. Entertainment.

          Хауърд Стрингер (Howard Stringer) е председател на Sony Corp. of America.

           Робърт Зилерман  (Robert Sillerman) е основател на Clear Channel Communications.

           Иван Сайдерберг (Ivan Seidenberg) е председател на Verizon Communications.

           Тери Земел (Terry Semel) е бивш съпредседател на Warners, а сега заема важна позиция в Yahoo (един от най-мощните интернет-сайтове).

  Бари Дилер (Barry Diller), бивш собственик на Universal Entertainment, сега е председател на USA Interactive.

  Джоел Клайн (Joel Klein) е председател и заема важна позиция в Бетелсман (Bertelsmann's American operations), най-големият публикуващ конгломерат в света.

  Морт Цукерман (Mort Zuckerman), председател на Конференцията на президентите на главните еврейски американски организации, притежава US News, World Report и Ню Йорк Дейли Нюз (the NY Daily News).

Артър Зулцбергер Младши (Arthur Sulzberger, Jr.) публикува “Ню Йорк Таймс” (NY Times), Бостън Глоуб (Boston Globe) и редица други публикации.

Марти Перец (Marty Peretz) публикува “Нова република” (New Republic), която е безсрамно произраелска, какъвто е и Уилям Кристол (William Kristol), издател на Уикли Стандарт (Weekly Standard).

Доналд Грахам Младши (Donald Graham, Jr.) е председател и заема отговорна позиция в “Нюзуик” (Newsweek) и “Вашингтон Пост” (Washington Post.)

Майкъл Ледин (Michael Ledeen),със славата на Иран-контра, издава “Нашънъл Ревю” (National Review).

           Рон Розентал (Ron Rosenthal) е директор на “Сан Франциско Кроникъл” (SF Chronicle), а Фил Бронщайн е главен редактор.

           Дейвид Шнайдерман (David Schneiderman) притежава “Вилидж Воис” (Village Voice) и редица други тъй наречени “алтернативни” седмичници.

          Журналистите, завеждащи вестникарски страници в значими ежедневници, Уилям Сафайър (William Safire), Том Фридман (Tom Freidman), Чарлс Краутхамер (Charles Krauthammer), Ричард Коен (Richard Cohen), Джеф Джакоби (Jeff Jacoby), са между най-авторитетните и най- широко известните.

         Тук спадат и редица водещи на разговорни ТV шоу-програми, като Майкъл Сейвидж (Michael Savage) (АВС) – който се появява в повече от 100 станции; Майкъл Медвед (Michael Medved), 124 станции, и Денис Прегър (Dennis Prager), който е поставил израелско знаме на уебстраницата си. Други включват Рон Оуенс (Ron Owens), Бен Ватенберг (Ben Wattenberg) и бившия високопоставен представител на ZOA (Zionists of America) Джо Ротман, всички в Сан Франциско и всички в АВС!



           В Холивуд, който е основан от евреи, се подвизават, разбира се, Стефан Спилберг (Stephen Spielberg), Дейвид Гефен (David Geffen), Джефри Кранцберг) от “Дриймуъркс”, Айзнер (Eisner) от Дисни, Ейми Паскал (Amy Pascal), председателка на “Колумбия Пикчърс” и много, много други.

          В интелектуалната област: NPR където се подвизава снобът Даниел Шор (Daniel Schorr) и водещите на седмичните предавания  Скот Саймън (Scott Simon) и Лайън Хансен (Liane Hansen), Робърт Сегал (Robert Segal), Сюзън Станберг (Susan Stanberg), Ерик Вайнер (Eric Weiner), Даниел Лев (Daniel Lev), Линда Градщайн (Linda Gradstein) – известна говорителка на произраелски празненства и сбирки. Тя е отдадена преди всичко на Йерусалим. Тук е и Майк Шустер (Mike Schuster), чието произраелско интервю с Ариел Шарон след Сабра и Шатила в едни по-справедливи времена би го изправило пред съда на Хамураби*. Сред всички тях развява израелското знаме и Брук Гладщайн (Brook Gladstein).

         Това е само началото на този впечатляващ списък. Като се тръгне от собственика и се завърши с изпълнителя на най-долно ниво списъкът е поразяващ. Макар и вероятно да не следва да ги поставяме в един кюп , тъй като има известни различия в отношението им към Израел, повече от ясно е, че всички те ще демонстрират в определена степен сигурни лични ограничения на каквато и да било критика, която биха си разрешили – или биха допуснали - да да се направи на тази страна.”

[iv] <mhtml:mid://00000173/> Ню Йорк Пост (NY Post) 22.02.03

[v] <mhtml:mid://00000173/> “Ню Хейвън Реджистър”, 12.ХІ.2002 г.  (The New Haven Register)

Превод: Благовеста Дончева

28.VІІІ.2003 г.

София

Допълнение - някои многозначителни цитати по темата:

“Предайте ми контрола върху парите на една нация и за мен няма да има значение кой прави законите.”

Мейер Амшел Ротшилд,

първият патриарх на Ротшилдовата династия

Нито еврейският морал, нито еврейската традиция могат да бъдат използвани за отхвърляне на терора като средство за война… Ние сме далеко от каквито и да било колебания, когато става въпрос за национална борба. Първо и преди всичко, терорът за нас е част от политическата война, съобразена с днешните условия.”

Ицхак Шамир

израелски Министър-председател, ционистки терорист,

в статия от август 1943 год., озаглавена “Терор” и написана за

списанието “Хацит” на “Лехи”, терористична организация,

към която е принадлежал.

Цитатът е взет от “Държавният тероризъм на Запада”, глава 2:

“Международен тероризъм: имидж и реалност” от Ноам Чомски

“Няма такова нещо като палестински народ… Съвсем не е така, сякаш сме дошли, изхвърлили сме ги и сме отнели земята им. Те не съществуват.”

Голда Мейер

израелска Минстър-председателка,

в изявление пред “Сънди Таймс”,

15 юни 1969 год.

“За вярващите евреи ционизмът е анатема за нашата религия, за нашата същност. Истинските евреи не искат да превземат Палестина. Истинските евреи искат да живеят в мир с всички народи, особено с нашите арабско-мюсюлмански братовчеди. Истинските евреи са съпричастни към страданията на палестинския народ, причинени от сатанинския Ционистки Райх.”

Адив Абрамсон,

Ортодоксален евреин

http://www.informationclearinghouse.info/article1637.htm

Много равини и професионалисти напоследък споделиха с мен, че се страхуват за работата си, ако се осмелят да изразят съмнения си относно политиката на Израел – да оставим настрана възможността да демонстрират открита поддръжка на призива за прекратяване на окупацията.”

Равин Майкъл Лернер,

28 април 2002 год.

“Лос Анджелис Таймс”

“Малкото на брой хора наясно със системата или ще се интересуват главно от печалбата, която последната може да им осигури, или ще са толкова зависими от ползите й, че няма да има опозиция от тази класа, докато, от друга страна, огромното мнозинство от хората, умствено неспособни да схванат огромните й предимства… ще понасят бремето й без оплакване и, вероятно, без да подозират, че тя е враждебна на интересите им.”

Братята Ротшилд,

25 юни 1863 год.,

в комюнике, адресирано към съмишлениците им

“Ние знаем, че първите световни банкери – Ротшилдови – са евреи; ние знаем, че те контролират не само паричния пазар, но и политическата съдба на европейския континент… Европейската преса е контролирана от евреи, главните редактори са евреи.”

Симон Волф,

еврейски лобист в САЩ, 1888:

“Влиянието на евреите върху световния прогрес”

Вашингтон, 1988, стр. 37-39

“Действително управляващите света съвсем не са онези на предна линия, които се възприемат като такива от хората, нямащи достъп зад кулисите.“

Бенжамин Дизраели,

първият еврейски Министър-председател на Англия, 1868 год.,

в романа си от 1844 год. “Конингсби”

* Игра на думи:  fire =  изгарям, уволнявам, изритвам – Б. пр.

* Вавилонски цар, 18 век преди Христос: на него се приписва прочут кодекс от закони. – Б. пр.

Джулиан Асанж и Израел Шамир

Израел Шамир:

Обесете ги на най-високото дърво!
Израел Шамир

Господари на словото: американо-израелският тероризъм
Израел Шамир
Предговор
Продължение
Продължение 1
Продължение 2
Продължение 3

Странният случай на Джаред Израел
Израел Шамир

Ушите на Мидас
Израел Шамир

ПОБЕДАТА НА ЛЬО ПЕН - НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА СЛЕДВОЕННИЯ ВЪЗХОД НА ЕВРЕИТЕ
Израел Шамир

Висшите свещеници на Цион и умелите проповедници
Израел Шамир