Господари на словото: американо-израелският тероризъм
Израел Шамир
Предговор
Остров Буян
Не знам как благодарните потомци ще оценят моя принос към “световната антибуржоазна мисъл”, но ще се постарая да го опиша за съвременниците по най-кратък начин. На мен, както и на вас, мой читателю, се падна да живея в интересна епоха, подиграла се с оптимистичните прогнози на Маркс и насочила поглед към “Откровението” на св. Йоан Богослов. Случи ми се да видя разрушаването на Съветския съюз (в онези съдбоносни години бях израелски кореспондент в Москва), разгрома на социализма, подема на неолиберализма и глобализма, възникването на единното пространство на средствата за масова информация, превръщането на Израел в третата ядрена държава в света, възвишаването на евреите, отчаяната борба на палестинския народ за живот и достойнство, разрушаването на природната среда, обитавана от човека, началото на Третата световна война на Америка с ислямския свят. Моя задача стана разкриването на тясната връзка между тези на вид напълно разнородни явления в съдбините на света. За това ми бе нужен нов изказ. Ще поясня с пример какво е това.
Навремето Уди Алан*, нюйоркски кинорежисьор, създаде необикновения филм “Как са работите ти, Тигрова Лилио?”. Той не засне нито един кадър, а взе треторазряден японски филм и го преозвучи на съвсем друга звукова писта. Получи се ново произведение на изкуството, ново осмисляне на жанровата поредица. Ако ви се случи да гледате по телевизията от средата чужд филм на непознат език, вие с сблъсквате с подобна задача, опитвайки се да отгатнете сюжета и да осмислите видяното. Опитвайки се да обясним ставащото, ние се занимаваме с нещо подобно. Отделните събития са ясни, но могат да бъдат разказани по различен начин. Разказвачите предлагат своите изкази, а човек избира за себе си онзи, който, според него, най-добре описва действителността.
Така, преди дванадесет години в Русия се сблъскаха две позиции: руската-съветска и западната, неолибералната. Западната победи, т.е. за известно време западният Уди Алан съумя да убеди руския зрител в правотата на своята версия на събитията. Стана страшна обирачка и богатствата на Русия отплаваха в чужбина, заводите спряха, великата ни Родина се превърна в разградена страна на разположение на жадните за власт и пари. Този исторически поврат беше извършен почти безкръвно. Преобразованието на Русия доказа, че овладяването на словото е овладяване на света. Разказвачът на филма е и негов режисьор.
Може би ще запитате: какво ново има тук ? Борбата между идеите е съществувала винаги. През 1917 победи не Червената армия, а идеята за комунизъм. Но оттогава досега в света са появи нова технология за овладяване на умовете. Никога по-рано средствата за масова информация не са били така съсредоточени в малко ръце в световен мащаб и едва сега се прояви способността им да създават и налагат друга, несъществуваща реалност. Това не можеше да се случи, докато имаше здраво общество, докато хората общуваха един с друг и свободно обсъждаха насъщните проблеми. На Запад, на първо място в САЩ, а след това и в Русия възникна общество на тотално разединяване, в което хората формират мнението си изключително въз основа на чутото по телевизията или прочетеното в пресата. Средствата за масова информация напълно овладяха общественото слово и убедиха милиарди хора в широко тиражираната лъжа, че “американският начин на живот”, неолиберализмът, им носи щастие. Благодарение на монополната си роля, господарите на средствата за масова информация определят какво да знаят и за какво да говорят хората в разделеното и разбъркано общество. За това писаха Ноам Чомски, Едуард Хърман и други автори.
Забелязах удивителна аномалия, по-изявена от Курската. Активно намесвайки се във вътрешния живот на много страни, западните средства за масова информация навсякъде прокарваха една и съща агресивна линия против национализма и традициите, а превъзнасяха “мултикултурното общество”, либералната демокрация - т.е., работеха усърдно за общество на разединението, в което заявилите се вече Господари на света ще могат да действат по-лесно – Divide et Impera: Разделяй и – ВЛАДЕЙ! Еврейската държава беше единственото изключение: по отношение на Израел Господарите на словото страстно поддържат шовинизма, реакцията, апартейда - т.е. едно напълно отрицателно солидарно общество. Всички те бяха за “Московски Комсомолец”, а в Израел – за “Наш современник”.
Друга аномалия: Енгелс, а след него и другите комунистически авторитети, считаха, че религията е част от класовата структура, обслужваща управляващите елити. Обаче въпреки очакванията, ударната сила на влияние на прозападните средства за масова информация е насочена против религиите – и особено агресивно против християнската религия. Под удар се оказаха и трите древни, често враждуващи помежду си, направления на християнството: западното католичество, византийското православие и особената форма на монофизитското* източно християнство – исляма. Но юдаизмът (още една неочакваност) избягна тази съдба. И не само я избягна: на Запад възникна новия му култ, култът към холокоста, чийто главен храм се извисява в центъра на Вашингтон. Тоя култ парафразира християнския изказ: гибелта на евреите се приравнява към страстите Христови, а създаването на държавата Израел съответствува на Възкресението. Но тук сходството свършва. Християнството не е защитено със закон и по улиците на Париж и Ню Йорк можете да видите плакати с кръстове, прерастващи в нацистка свастика. Култът към холокоста строго се защитава от закона. На учителите не се разрешава да водят децата на черква, но походите в храма на холокоста са включени в учебната програма.
За съжаление, расизмът не е изгонен от нашия свят. В Москва не искат да дават квартири под наем на кавказци, в Ню Йорк – на негри, а в Европа някои партии се обявяват срещу имигрантите от ислямския свят. Още по-силен е външният расизъм – расизмът спрямо други държави. Но антисемитизмът, считан по-рано за форма на расизма, не просто остана извън закона, но зае мястото на “антисъветизма” в Съветския съюз и “антиамериканизма” в Америка. За мен, сина на Естер и Йосиф, това е отрадно, но ме кара да се замисля за тази толкова странната аномалия.
Разрушаването на природната среда на нашата мила Земя стана една от странните особености на днешния свят. Новите владетели на света навсякъде отравят реките, изсичат горите - правят земята негодна за живот. Ползувайки терминологията на Лев Гумилев**, можем да кажем, че антропогенният*** ландшафт решително измества природните дадености на планетата с крайна цел – както изглежда - изграждане на огромни търговски центрове, за чийто праобраз може да послужи Манежът под повърхността на обезобразената земя. Заедно с погубването на Духа, подкопаването на Вярата, профанацията на изкуството и любовта, отказът от братството между хората, гибелта на природата подчертава апокалиптичния характер на действията на нашия противник.
Новото положение ни заставя да търсим нови отговори. Класическият марксизъм считаше, че господството над средствата за производство определя положението на класите, че изходът от борбата между собствениците на заводите и работниците определя посоката на развитие на обществото. Но новото изобретение на финансистите – вторичните финансови инструменти – рязко снижиха ролята на собствениците на средствата за производство. На един долар стойност в Завода на борсите се завъртат 99 долара вторични финансови инструменти. При това положение главна и определяща роля в развитието на обществото започват да играят Господарите на Словото, т.е. собствениците на средствата за масова информация, водещите журналисти, университетските професори, експертите и новата им опора – финансовият капитал. Според класическата теория, те би трябвало да обслужват собствениците на заводи (и го правят!), но в наше време те притежават - като кралете - висока степен на автономност.
Затова, ако първичната цел на класическия марксизъм е борбата за средствата за производство, в наши дни главна цел става борбата на идеи, борбата за умовете и душите на хората с Господарите на Словото, нашите нови опоненти. Забелязаните аномалии сочат ахилесовата пета на противниците ни и отново израелската, еврейската тема идва на дневен ред. За да се обясни този парадоксален извод, може да се приеме теологията за първична форма на идеология. Тогава християнството с неговото духовно търсене и с напълно земния култ към Богородица, с идеята за братство между хората, изразена в причастието, е вариант на положителна, хуманистична идеология на солидарност - въпреки отстъпките му на управниците. А пък юдаизмът, религията на антропогенния ландшафт, на избраността на малцина, отхвърляща категоричния императив, се превръща в теологичен предтеча на неолиберализма.
Преживях значителна част от живота си в Израел, тази малка близкоизточна държава. По начало тя беше някъде в периферията на човешкото общество и аз писах и се борех с растящата реакция, с местния расизъм, с оживялата омраза към гоите – с други думи, съвсем до неотдавна местните ни проблеми едва ли вълнуваха някого. Днес обаче Израел се оказа в центъра на световните събития.
Поради причини, които ще обсъдим в книгата по-нататък, възникна преплитане на компрадорските* сили в Русия, имперско-капиталистическите сили в Америка, съюзниците им в Европа и привържениците на апартейда в Палестина. Затова моят личен участък от фронта – борбата с апартейда в Палестина – стана едновременно предна линия на борбата с руските компрадорци и с американския империализъм в съвременната му форма - глобализма. Това преплитане на силите е необикновен исторически възел и разсичайки го, ние ще ликвидираме съвременния жесток капитализъм.
Палестина е остров Буян, където в сандъче се пази яйце, а в него – животът на Кащей Безсмъртни**, на същия този капитализъм, с който се борихме.
Появи се и метод за безболезнена и безкръвна ликвидация на Кащей – изграждане на истинска демокрация в Палестина. Ако сегашната държава на апартейда бъде превърната в страна на равенство и демокрация, почвата под краката на противника ще изчезне. Чрез идеите на демокрацията враговете ни разрушиха света на равенството и социализма - но те могат и трябва да се обърнат против тях.
Но на остров Буян се пази и залогът на духовния живот на света, на Русия и на Запада. Нали връзката между Русия и Палестина е неразривна. От Палестина е дошло православието, което и сега обединява Москва и Йерусалим. Коренното население на Витлеем и Назарет изповядва същата вяра, която изповядват хората в Рязан и Кострома. Москва е приемница на Византия. Третият Рим носи важната историческа мисия на Защитница на Православието - Защитница на коренното население на Палестина. Паметта за това вдъхновяваше руските хора през ХІХ век, когато събираха рубла по рубла и в Светата земя се строяха храмове и училища. Това помнеха и съветските руски хора, защитаващи палестинците от израелския пълзящ геноцид. Оттогава всеки втори палестински лекар и всеки втори палестински свещеник говори по руски.
Тази връзка не е случайна. Християнството е една от великите идеологии на солидарност в света. Както и комунизма, то утвърждава стремежа към духовност и братство на земята. Както и комунизма, християнството се отдръпна от своите високи идеали и страдаше от повърхностни невежи и кариеристи и губеше позиции в обществото. Но християнската вяра - както и комунизмът – са като Антей*: те оживяват от поражението. Разтварят се мъртвите щипци на властолюбците, разбягват се превърналите партийния билет или кръста в средство за обогатяване и се възражда Царството на Духа. Затова и Православна Русия, и Съветска Русия се отличаваха със своята висока и непобедима духовност.
Привържениците на апартейда в Палестина си поставят мистична задача: да подсекат корените на християнството. Затова те обсаждат Храма на Рождеството, разрушават древните византийски черкви, горят Евангелието, изселват вярващите християни. Те организираха масово излизане на руските граждани с еврейски произход от Съветския съюз в Израел. Организаторите се готвеха с един куршум да убият два заека: да подкопаят Съветския съюз с бягството на интелигенцията и едновременно да укрепят властта си в Святата земя. Но сметката им може да излезе крива. Не напразно като че ли опустелите православни храмове в Лида и Яфа след изгонването на палестинците отново са пълни с вярващи: доста бивши руски граждани намериха мостче към Светата земя на Духа. Историята не е завършена и “бившият с една четвърт наш народ” все още може да изиграе положителна роля в Палестина, ако осъзнае братството си с палестинския народ.
Палестина е като въже, което дърпат от двете страни. Ако победи Духът на Братството, ще възкръсне Третият Рим, ако победи духът за изключителност, в света ще се възцари Желязната пета. Бъдещето е непредсказуемо, защото човечеството се оказа на кръстопътя на историята - ако тръгнеш наляво, ще загубиш коня си, а ако тръгнеш надясно - ще загубиш душата си. Неописуема е великата роля, която е съдено да изиграе Русия в тази решителна схватка. Докато над чистия поток Нерли се извисява бялата Дева на Покрова, докато под зъбчатите стени на Кремъл стои пурпурният мавзолей, докато шумят брезите над Ока, Русия е непобедима, а значи непобедима е и скромната й сестра, страната на маслиновите гори, лозя и изворчета, земната родина на Христос и Богородица – Палестина.
Идеите, изразени в книгата и в други мои статии, много пъти са обсъждани с приятели и съратници. Позициите ми се оформиха под влиянието на Ноам Чомски, Израел Шахак от Йерусалимския университет, Пол Векслер от Тел-Авивския университет, Израел Ювал от Йерусалимския университет. Благодарен съм на Александър Проханов, Стас Куняев и Лев Анински за тяхното приятелство: само благодарение на тях моите статии достигаха до руския читател. Благодаря на Сергей Кудрявцев и Альоша Цветков за дръзкото им решение да издадат тази книга. Особена благодарност дължа на моя единомишленик, приятел и съветник Алиса Шамир.
2002 год.
Джулиан Асанж и Израел Шамир
Израел Шамир:
- Обесете ги на най-високото дърво!
Израел Шамир
- Господари на словото: американо-израелският тероризъм
Израел Шамир
Предговор
- Странният случай на Джаред Израел
Израел Шамир
- Ушите на Мидас
Израел Шамир
- ПОБЕДАТА НА ЛЬО ПЕН - НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА СЛЕДВОЕННИЯ ВЪЗХОД НА ЕВРЕИТЕ
Израел Шамир
- Висшите свещеници на Цион и умелите проповедници
Израел Шамир
